Сълза
Крещях от болка,
За теб да се предам готова.
Смятах, че себе си спасявам.
Молех се на Бога!
Самотата пряма изпълваше ме пак.
Исках да крещя.
Гласът ми някак глух стопяваше се в теб.
Моите мисли изгаряха ме с куп въпроси за теб.
Ти си мой дом,
Или безкрайна празнота.
Душата ми копнее за свобода,
Не за куп лъжи,
Болка,
Празнота.
Не иска прашна стая пропита от вина.
Искаш да ме видиш на върха?
Тогава спри да ме буташ в пропастта!
Пропастта жестока, примамлива, празна и пуста,
Като тази сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димана Всички права запазени