Сълза
Ден след ден живота си минава:
всичко бавно се стопява, нищо не остава.
Подминавам всеки ден хиляди усмихнати лица,
а душата ми е празна, сърцето, давещо се в тъга.
Поглеждам през прозореца - в душата ми е зима.
Всичко свърши, след като замина.
Не намирам смисъл в това - да живея аз без теб сега,
въпреки това, опитвам се да продължа -
сам вървя по опустели улици в нощта,
очите ми се замъгляват и отронва се сълза,
съзла горчива, събрала в себе си спомена
от любовта.
Бавно стича се по моето лице
и разбива се в земята,
както ти разби моето сърце.
Слънцето залязва, пламъкът в очите ми угасва.
Изгрява в тях бурята на яроста
зачервяват се и потъват в тъма...
Клепачите притварят се сами
уморени от гнева...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
