3 jun 2008, 10:20

Сълза

720 0 7
Една сълза, от болката родена,
показала се първа, пълна със тъга,
и истината за лъжите в себе си поела,
минавайки, остава мъничка следа.

По краткият си път из нежна буза,
рисува тя послание тревожно,
на болката голяма като муза,
изваяна се стича и говори...

Със глас, блестящ от хубавия ден,
сама е напоена с цветове,
откраднала си от света премяна -
оглеждат се във нея гласове.

Два гласа, влюбено шептящи,
откриха в нея скритата тъга,
по устните, красиво сляти,
разля се малката сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...