Една сълза, от болката родена,
показала се първа, пълна със тъга,
и истината за лъжите в себе си поела,
минавайки, остава мъничка следа.
По краткият си път из нежна буза,
рисува тя послание тревожно,
на болката голяма като муза,
изваяна се стича и говори...
Със глас, блестящ от хубавия ден,
сама е напоена с цветове,
откраднала си от света премяна -
оглеждат се във нея гласове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up