Сълза
показала се първа, пълна със тъга,
и истината за лъжите в себе си поела,
минавайки, остава мъничка следа.
По краткият си път из нежна буза,
рисува тя послание тревожно,
на болката голяма като муза,
изваяна се стича и говори...
Със глас, блестящ от хубавия ден,
сама е напоена с цветове,
откраднала си от света премяна -
оглеждат се във нея гласове.
Два гласа, влюбено шептящи,
откриха в нея скритата тъга,
по устните, красиво сляти,
разля се малката сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
Много ми хареса!Много!