Сълза

31 ene 2008, 22:01

Poesía » De amor

654 0 2

СЪЛЗА

Панелени огради, префинени легла...

Душата ми пострада, ала не стана зла.

Щастлива съм, че мога да имам точно теб

и сладката тревога на влюбено дете.

Благодаря ти, мили, че беше откровен

и че намери сили да вярваш сляпо в мен...

Дилемите житейски сама ще си реша,

но никому - до днеска - и нищо не дължа.

Не казвам думи вещи и остри като нож.

Сънувам нас и свещи... и нежност... Цяла нощ.

Съня недосънуван дали ще разбереш?

Ти плачеш?... Значи струвам една сълза поне...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.