Сълза
СЪЛЗА
Панелени огради, префинени легла...
Душата ми пострада, ала не стана зла.
Щастлива съм, че мога да имам точно теб
и сладката тревога на влюбено дете.
Благодаря ти, мили, че беше откровен
и че намери сили да вярваш сляпо в мен...
Дилемите житейски сама ще си реша,
но никому - до днеска - и нищо не дължа.
Не казвам думи вещи и остри като нож.
Сънувам нас и свещи... и нежност... Цяла нощ.
Съня недосънуван дали ще разбереш?
Ти плачеш?... Значи струвам една сълза поне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Станчева Всички права запазени
