Една сълза, отронена със мъка,
по бузата се стича мълчешком.
Таила се е дълго време в скука
и чакала момента крадешком.
Не знае, че животът и ще свърши,
ще падне бавно и ще се стопи.
Дори не може да се мръщи -
роса кристална е в тъжните очи.
Една ръка докосна я със нежност
и в допира остана да гори,
погуби се от своята небрежност,
усмивка вместо нея ще пламти.