Jan 19, 2008, 2:40 PM

Сълза 

  Poetry » Love
632 0 8

Една сълза, отронена със мъка,

по бузата се стича мълчешком.

Таила се е дълго време в скука

и чакала момента крадешком.

 

Не знае, че животът и ще свърши,

ще падне бавно и ще се стопи.

Дори не може да се мръщи -

роса кристална е в тъжните очи.

 

Една ръка докосна я със нежност

и в допира остана да гори,

погуби се от  своята небрежност,

усмивка вместо нея ще пламти.

 

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??