19.01.2008 г., 14:40 ч.

Сълза 

  Поезия » Любовна
604 0 8

Една сълза, отронена със мъка,

по бузата се стича мълчешком.

Таила се е дълго време в скука

и чакала момента крадешком.

 

Не знае, че животът и ще свърши,

ще падне бавно и ще се стопи.

Дори не може да се мръщи -

роса кристална е в тъжните очи.

 

Една ръка докосна я със нежност

и в допира остана да гори,

погуби се от  своята небрежност,

усмивка вместо нея ще пламти.

 

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??