Сълза

okinaf (okinaf)
35 15

2 ene 2011, 11:33

Poesía

622 0 2

Една сълза от тишината ме изтръгна

Едни очи ме гледаха с любов

И толкова забравени неща ми върнаха

Разбрах че не цар съм бил а роб

Поисках да ми бъдеш сянка

загубих своята зад някой ъгъл във нощта

И виждам колко много други са останали

без сянка да споделят моята съдба

Приемах всичко със усмивка

Накарах си сърцето даже да тупти

И пак се чуствах без душа като отливка

Щом до мен не беше ти.

Една сълза от тишината ме изтръгна

Потече по красивото лице

И да искам аз не мога да я върна

Но ще я накарам поне от радост да тече

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.