Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка
загубих своята зад някой ъгъл във нощта
И виждам колко много други са останали
без сянка да споделят моята съдба
Приемах всичко със усмивка
Накарах си сърцето даже да тупти
И пак се чуствах без душа като отливка
Щом до мен не беше ти. ...