okinaf (okinaf) okinaf (okinaf)
1 35
Jan 2, 2011, 11:33 AM

Сълза

  Poetry
838 0 2

Една сълза от тишината ме изтръгна

Едни очи ме гледаха с любов

И толкова забравени неща ми върнаха

Разбрах че не цар съм бил а роб

 

Поисках да ми бъдеш сянка

загубих своята зад някой ъгъл във нощта

И виждам колко много други са останали

без сянка да споделят моята съдба

 

Приемах всичко със усмивка

Накарах си сърцето даже да тупти

И пак се чуствах без душа като отливка

Щом до мен не беше ти.

 

Една сълза от тишината ме изтръгна

Потече по красивото лице

И да искам аз не мога да я върна

Но ще я накарам поне от радост да тече

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0