Сълза
Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка
загубих своята зад някой ъгъл във нощта
И виждам колко много други са останали
без сянка да споделят моята съдба
Приемах всичко със усмивка
Накарах си сърцето даже да тупти
И пак се чуствах без душа като отливка
Щом до мен не беше ти.
Една сълза от тишината ме изтръгна
Потече по красивото лице
И да искам аз не мога да я върна
Но ще я накарам поне от радост да тече
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© okinaf Всички права запазени
