2 янв. 2011 г., 11:33

Сълза 

  Поэзия
672 0 2
Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка
загубих своята зад някой ъгъл във нощта
И виждам колко много други са останали
без сянка да споделят моята съдба
Приемах всичко със усмивка
Накарах си сърцето даже да тупти
И пак се чуствах без душа като отливка
Щом до мен не беше ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© okinaf Все права защищены

Предложения
: ??:??