8 ago 2013, 18:03

Сълза

599 0 0

                                                            Сълза

 

                                                        Като отронена сълза

                                                        е душата ми лъчиста,

                                            през нея минава извор от светлина.

                                            Това си ти дошъл във сънищата ми

                                            огрял душата и сърцето ми с топлина.

 

                                            Събрал във топлите си длани сълзите мои,

                                                      като капчици бисерна роса,

                                                         галиш нежно моята коса

                                               и събуждаш копнежи в моята душа.

 

                                                                   Като струна съм сега

                                            всичко в мен трепти, огъва се и звъни,

                                           цяла разлюляна от пъстри звуци съм сега,

                                                      поела нежността на деня.

                                                          Щастлива съм сега,

                                                омагьосана от силата на любовта.

                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Бърдарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...