Aug 8, 2013, 6:03 PM

Сълза

  Poetry » Love
592 0 0

                                                            Сълза

 

                                                        Като отронена сълза

                                                        е душата ми лъчиста,

                                            през нея минава извор от светлина.

                                            Това си ти дошъл във сънищата ми

                                            огрял душата и сърцето ми с топлина.

 

                                            Събрал във топлите си длани сълзите мои,

                                                      като капчици бисерна роса,

                                                         галиш нежно моята коса

                                               и събуждаш копнежи в моята душа.

 

                                                                   Като струна съм сега

                                            всичко в мен трепти, огъва се и звъни,

                                           цяла разлюляна от пъстри звуци съм сега,

                                                      поела нежността на деня.

                                                          Щастлива съм сега,

                                                омагьосана от силата на любовта.

                                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Бърдарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...