Aug 8, 2013, 6:03 PM

Сълза

  Poetry » Love
589 0 0

                                                            Сълза

 

                                                        Като отронена сълза

                                                        е душата ми лъчиста,

                                            през нея минава извор от светлина.

                                            Това си ти дошъл във сънищата ми

                                            огрял душата и сърцето ми с топлина.

 

                                            Събрал във топлите си длани сълзите мои,

                                                      като капчици бисерна роса,

                                                         галиш нежно моята коса

                                               и събуждаш копнежи в моята душа.

 

                                                                   Като струна съм сега

                                            всичко в мен трепти, огъва се и звъни,

                                           цяла разлюляна от пъстри звуци съм сега,

                                                      поела нежността на деня.

                                                          Щастлива съм сега,

                                                омагьосана от силата на любовта.

                                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Бърдарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...