22 jun 2012, 12:19

Сълза и дете 

  Poesía » Otra
572 0 3

Тихо пак на прага си стои

една сълза отронена, изплакана...

Душата женска днес скърби

за любовта си недочакана.

 

И няма никой, който да изтрие

тегобите, скръбта и самотата...

Ръката се опитва да прикрие

следите навлажнени от сълзата.

 

Дете със шапка с бели маргарити

по пътя се задава ситнешком...

усмихнато, красиво, очите дяволити,

посегна да изтрие сълзата мълчешком.

 

Притихна до жената смирено и поседна,

погали тихо, нежно, косата разпиляна,

зашепна бързо то молитва изповедна:

"Не искам, Боже, мама във сълзи обляна!" 

© Белисима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??