Jun 22, 2012, 12:19 PM

Сълза и дете 

  Poetry » Other
588 0 3

Тихо пак на прага си стои

една сълза отронена, изплакана...

Душата женска днес скърби

за любовта си недочакана.

 

И няма никой, който да изтрие

тегобите, скръбта и самотата...

Ръката се опитва да прикрие

следите навлажнени от сълзата.

 

Дете със шапка с бели маргарити

по пътя се задава ситнешком...

усмихнато, красиво, очите дяволити,

посегна да изтрие сълзата мълчешком.

 

Притихна до жената смирено и поседна,

погали тихо, нежно, косата разпиляна,

зашепна бързо то молитва изповедна:

"Не искам, Боже, мама във сълзи обляна!" 

© Белисима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??