Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие
тегобите, скръбта и самотата...
Ръката се опитва да прикрие
следите навлажнени от сълзата.
Дете със шапка с бели маргарити
по пътя се задава ситнешком...
усмихнато, красиво, очите дяволити,
посегна да изтрие сълзата мълчешком. ...