Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е.
Щурците немеят.
Тягостна нощ...
Първи слънчев лъч
на очите ми се спря –
дали в сълза заблестя
или в утринна роса...
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados