Laska (Ласка Александрова)
19 854

Jun 17, 2017, 1:02 AM

Сълза или роса

Poetry

891 2 7

Луната е тъжна –

лице с облак завила.

Звезди не примигват –

просто ги няма.

Вятърът скрит е.

Щурците немеят.

Тягостна нощ...

Първи слънчев лъч

на очите ми се спря –

дали в сълза заблестя

или в утринна роса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-06-17T17:25:41+03:00
Papalisimo (Давид Иванов)

Много красиво написано Ласка, хареса ми. Няма лошо човек да пусне понякога една сълза- пречиства се душата.

2017-06-17T16:50:36+03:00
vodoleia (Мария)

И в нощната тишина има красота... а в светлината - още повече.

2017-06-17T14:44:03+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Утрото е по-мъдро от вечерта! Поздрави, Ласка!

2017-06-17T12:39:55+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Важното е, че блести! Какво е росата, ако не лунна сълза? Дали е лунна, или човешка, все е сълза и ако лъч я погали, тя блести като диамант. Браво!

2017-06-17T08:08:13+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0