9 dic 2011, 18:55

Сълза ли си?

725 0 5

             Сълза ли си?  

 

     

 

Ако беше сълза в очите непролята,

паднала в отломките на любовта -

ще те обсипя с обич свята

и надали ще я пролея таз сълза.

 

Плач да беше, породен с тъга,

нежна обич, непокорна.

Сълзица, паднала в нощта,

светеща със светлина просторна.

 

Болка неизказана, горяща,

свързана със мисълта за теб.

Аз имам рана винаги кървяща,

за която само ти си лек.

 

Сълза ли си в очите ми,

която страх ме е да пролея?

Болка ли си ти в гърдите ми?

Ако си - трудно ще я преживея.

 

Сълза ли си - не искам да се стичаш

по моето лице, защото ще боли.

Обич ли си - не искам да се вричаш,

не е ли истинска - докрай в мене ще кърви!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!! 6+
  • Харесах!Поздрав!
  • Силно съм впечатлена от младостта и таланта! Поздравявам Ви с радост и Ви пожелавам много нови несекващи вдъхновения!


  • "Плач да беше, породен с тъга,

    нежна обич, непокорна.

    Сълзица, паднала в нощта,

    светеща със светлина просторна?

    Хареса ми Ванче!Поздрав!
  • Финалните две строфи са добри. Те са (ми), всъщност, достатъчни.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...