Сълза ли си?
Сълза ли си?
Ако беше сълза в очите непролята,
паднала в отломките на любовта -
ще те обсипя с обич свята
и надали ще я пролея таз сълза.
Плач да беше, породен с тъга,
нежна обич, непокорна.
Сълзица, паднала в нощта,
светеща със светлина просторна.
Болка неизказана, горяща,
свързана със мисълта за теб.
Аз имам рана винаги кървяща,
за която само ти си лек.
Сълза ли си в очите ми,
която страх ме е да пролея?
Болка ли си ти в гърдите ми?
Ако си - трудно ще я преживея.
Сълза ли си - не искам да се стичаш
по моето лице, защото ще боли.
Обич ли си - не искам да се вричаш,
не е ли истинска - докрай в мене ще кърви!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
