ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
27 feb 2008, 14:07

Сълза от обич

1.4K 0 27

По миглите ми само ще узнаеш

какво рисуват сънищата мои...

Събудиш ли ме - после ще се каеш

и Дяволът към Рая ще те гони...

 

Но ако до леглото коленичиш

и долепиш ушенце до гръдта ми,

по морза на сърцето ще научиш -

за теб са всички Оскари и Грами...

 

Дори да дишам често и да стена -

бъди жесток, недей ме съжалява!

Целувката ти няма да приема,

началото към края продължава...

 

Така поне насън ще съм щастлива...

Сълза от обич ще пророня в мрака...

В дванайсетия час ще си отида...

Пантофката??? На стълбите ще чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0