Сълза от обич
По миглите ми само ще узнаеш
какво рисуват сънищата мои...
Събудиш ли ме - после ще се каеш
и Дяволът към Рая ще те гони...
Но ако до леглото коленичиш
и долепиш ушенце до гръдта ми,
по морза на сърцето ще научиш -
за теб са всички Оскари и Грами...
Дори да дишам често и да стена -
бъди жесток, недей ме съжалява!
Целувката ти няма да приема,
началото към края продължава...
Така поне насън ще съм щастлива...
Сълза от обич ще пророня в мрака...
В дванайсетия час ще си отида...
Пантофката??? На стълбите ще чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
