Сълзата

Сълзата

Сълзата засъхнала не каза

колко много я боли.

Но ако случайно я забравя,

като съдница ще ме кори.

Мъдростта с годините си отива

на кръстопътя със спомени стоя.

Сълзата засъхнала не пита

как да я разбера.

Ще я нося в мен като досада,

но децата едва ли ще ме разберат?

Когато те по този път премина,т

ще бъда далеч от тях.

И дърветата ще бъдат други

и цветята различни ще цъфтят,

ще летят пъстри пеперуди,

различни като цвят.

Но тогава сълзата няма да я има,

ще бъде толкова далеч.

С моята младост, вече остаряла,

ще остане и моят завет!