Сълзата
762
0
0
Сълзата
Сълзата засъхнала не каза
колко много я боли.
Но ако случайно я забравя,
като съдница ще ме кори.
Мъдростта с годините си отива
на кръстопътя със спомени стоя.
Сълзата засъхнала не пита
как да я разбера.
Ще я нося в мен като досада,
но децата едва ли ще ме разберат?
Когато те по този път премина,т
ще бъда далеч от тях.
И дърветата ще бъдат други
и цветята различни ще цъфтят,
ще летят пъстри пеперуди,
различни като цвят.
Но тогава сълзата няма да я има,
ще бъде толкова далеч.
С моята младост, вече остаряла,
ще остане и моят завет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
