5 nov 2004, 1:19

сълзи

  Poesía
1.2K 0 2
Когато аз тъжа
и мрачно всичко е в мене
не проронвам ни сълза
нито падам на колене.

Душата ми на пепел става,
сърцето ми в мрак стои
Но очите не издават-
Нито мъка ни сълзи!

Нима това е мойта сила?
Във очите на света
Да изглеждам смел закрилян
А в мойте болка да тая..

Сълза след сълза,
Аз не спирам да проронвам.
Не с очи а с душа
Мъката ми е огромна..

Достатъчно е да се вгледаш
С душа а не с очи
Да откриеш зад завеса бледа
как се ронят мълчеливите сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първите три строфи ми харесаха повече от последните - много са хубави! Харесват ми тея неплачещи очи : ) Успех!
  • понякога ми е много чудно защо няма коментари на такива яки неща,верно си е че то няма ко да му коментрираш,ама поне едно БРАВО!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...