5 nov 2004, 1:19

сълзи 

  Poesía
995 0 2
Когато аз тъжа
и мрачно всичко е в мене
не проронвам ни сълза
нито падам на колене.

Душата ми на пепел става,
сърцето ми в мрак стои
Но очите не издават-
Нито мъка ни сълзи!

Нима това е мойта сила?
Във очите на света
Да изглеждам смел закрилян
А в мойте болка да тая..

Сълза след сълза,
Аз не спирам да проронвам.
Не с очи а с душа
Мъката ми е огромна..

Достатъчно е да се вгледаш
С душа а не с очи
Да откриеш зад завеса бледа
как се ронят мълчеливите сълзи...

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Първите три строфи ми харесаха повече от последните - много са хубави! Харесват ми тея неплачещи очи : ) Успех!
  • понякога ми е много чудно защо няма коментари на такива яки неща,верно си е че то няма ко да му коментрираш,ама поне едно БРАВО!!!
Propuestas
: ??:??