сълзи
и мрачно всичко е в мене
не проронвам ни сълза
нито падам на колене.
Душата ми на пепел става,
сърцето ми в мрак стои
Но очите не издават-
Нито мъка ни сълзи!
Нима това е мойта сила?
Във очите на света
Да изглеждам смел закрилян
А в мойте болка да тая..
Сълза след сълза,
Аз не спирам да проронвам.
Не с очи а с душа
Мъката ми е огромна..
Достатъчно е да се вгледаш
С душа а не с очи
Да откриеш зад завеса бледа
как се ронят мълчеливите сълзи...
© Марто All rights reserved.