Nov 5, 2004, 1:19 AM

сълзи

  Poetry
1.2K 0 2
Когато аз тъжа
и мрачно всичко е в мене
не проронвам ни сълза
нито падам на колене.

Душата ми на пепел става,
сърцето ми в мрак стои
Но очите не издават-
Нито мъка ни сълзи!

Нима това е мойта сила?
Във очите на света
Да изглеждам смел закрилян
А в мойте болка да тая..

Сълза след сълза,
Аз не спирам да проронвам.
Не с очи а с душа
Мъката ми е огромна..

Достатъчно е да се вгледаш
С душа а не с очи
Да откриеш зад завеса бледа
как се ронят мълчеливите сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • Първите три строфи ми харесаха повече от последните - много са хубави! Харесват ми тея неплачещи очи : ) Успех!
  • понякога ми е много чудно защо няма коментари на такива яки неща,верно си е че то няма ко да му коментрираш,ама поне едно БРАВО!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...