Сълзи

Поглеждам към водата,

в нея виждам самотата.

В отражението си виждам как,

сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.

Толкова е тихо около мен,

но душата ми крещи във плен.

Мисля си с какво заслужих аз,

да съм разбита на парченца в този късен час.

Искам да избягам някъде където,

сърцето ми ще е в хармония заедно с морето.

Водата ще отмие болката от мен,

и с усмивка ще посрещна следващия ден.