26 nov 2022, 15:00

Сълзи 

  Poesía
203 0 0

 

Поглеждам към водата,

в нея виждам самотата.

 

В отражението си виждам как,

сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.

 

Толкова е тихо около мен,

но душата ми крещи във плен.

 

Мисля си с какво заслужих аз,

да съм разбита на парченца в този късен час.

 

Искам да избягам някъде където,

сърцето ми ще е в хармония заедно с морето.

 

Водата ще отмие болката от мен,

и с усмивка ще посрещна следващия ден.

 

© Alexandra Rukova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??