Nov 26, 2022, 3:00 PM

Сълзи 

  Poetry
129 0 0

 

Поглеждам към водата,

в нея виждам самотата.

 

В отражението си виждам как,

сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.

 

Толкова е тихо около мен,

но душата ми крещи във плен.

 

Мисля си с какво заслужих аз,

да съм разбита на парченца в този късен час.

 

Искам да избягам някъде където,

сърцето ми ще е в хармония заедно с морето.

 

Водата ще отмие болката от мен,

и с усмивка ще посрещна следващия ден.

 

© Alexandra Rukova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??