26.11.2022 г., 15:00 ч.

Сълзи 

  Поезия
204 0 0

 

Поглеждам към водата,

в нея виждам самотата.

 

В отражението си виждам как,

сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.

 

Толкова е тихо около мен,

но душата ми крещи във плен.

 

Мисля си с какво заслужих аз,

да съм разбита на парченца в този късен час.

 

Искам да избягам някъде където,

сърцето ми ще е в хармония заедно с морето.

 

Водата ще отмие болката от мен,

и с усмивка ще посрещна следващия ден.

 

© Alexandra Rukova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??