Поглеждам към водата,
в нея виждам самотата.
В отражението си виждам как,
сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.
Толкова е тихо около мен,
но душата ми крещи във плен.
Мисля си с какво заслужих аз,
да съм разбита на парченца в този късен час.
Искам да избягам някъде където,
сърцето ми ще е в хармония заедно с морето.
Водата ще отмие болката от мен,
и с усмивка ще посрещна следващия ден.