8 feb 2008, 10:05

Сълзи 

  Poesía
535 0 9

Сълзи

Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.


Пусни ги - много дълго са стояли
във тъмното на твоето мълчание,
да плачеш не е страшно, не разбра ли,
по-страшно е от себе си да бягаш.


Пусни ги, нека мъката излезе
и слънцето в душата ти изгрее,
сълзите, дето капят, са вълшебни,
почувстваш ли ги, знай, ще оцелееш.


И нека се загубя във очите ти,
и нека във сълза да се превърна,
щом после, като мина по лицето ти,
аз болката в усмивка ще превърна.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??