Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли
във тъмното на твоето мълчание,
да плачеш не е страшно, не разбра ли,
по-страшно е от себе си да бягаш.
Пусни ги, нека мъката излезе
и слънцето в душата ти изгрее,
сълзите, дето капят, са вълшебни,
почувстваш ли ги, знай, ще оцелееш. ...