Сълзи
СълзиПонякога се губя във очите ти,дълбоко в тях, любими, се потапям и там откривам как болят сълзите ти, как молят се навънка да излязат. Пусни ги - много дълго са стояли във тъмното на твоето мълчание, да плачеш не е страшно, не разбра ли, по-страшно е от себе си да бягаш. Пусни ги, нека мъката излезе и слънцето в душата ти изгрее, сълзите, дето капят, са вълшебни, почувстваш ли ги, знай, ще оцелееш. И нека се загубя във очите ти, и нека във сълза да се превърна, щом после, като мина по лицето ти, аз болката в усмивка ще превърна. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
