13 ene 2015, 9:20

Сълзи

  Poesía
534 0 0

Буря се извива‚ бушува

дъжда мрачна картина рисува‚

разплакано е сега небето

сълзите му събира морето.

 

Така плаче и душата ранима

когато тъга у човека има.

Вън порой се излива. Не спира.

Ще отмине ли тази стихия?

 

Очите са тъжни‚ уморени‚ смирени,

наситени на сълзите и лошото време‚

искам от лицето тях да изтрия

да бъде ясно и слънчево денем.

 

Дъждовни капки сивотата отмиват‚

вятър подсушава земята,

дори сълзите по лицето изсъхват‚

само болка и тъга остава.

 

Бих избрала отново

играта на дъждовното време.

Не сърце превърнато в пустиня!

Не искам сълзи‚ само оазис

за душата да намеря.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маслинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....