Сълзи и вино
Сълзи и вино
Когато слънцето към нас пътува
и луната бавно избледнее.
Ръката несъзнателно те търси,
уви, любимият ми глас не пее.
Когато събуди ме зората,
на пейката любима присядам.
В тълпата пъстра теб търся
и спомени мили пресявам.
Когато слънцето се скрие,
в мъжа плаче малкото дете.
Облаци, звездите наши скрили,
сълзи и вино като море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados
