Сълзи и вино
Сълзи и вино
Когато слънцето към нас пътува
и луната бавно избледнее.
Ръката несъзнателно те търси,
уви, любимият ми глас не пее.
Когато събуди ме зората,
на пейката любима присядам.
В тълпата пъстра теб търся
и спомени мили пресявам.
Когато слънцето се скрие,
в мъжа плаче малкото дете.
Облаци, звездите наши скрили,
сълзи и вино като море.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени
