Сълзи и вино
Когато слънцето към нас пътува
и луната бавно избледнее.
Ръката несъзнателно те търси,
уви, любимият ми глас не пее.
Когато събуди ме зората,
на пейката любима присядам.
В тълпата пъстра теб търся
и спомени мили пресявам.
Когато слънцето се скрие,
в мъжа плаче малкото дете.
Облаци, звездите наши скрили,
сълзи и вино като море.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
