Сълзи в раковина
Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето.
Водата му ще стане по-солена.
От странна меланхолия обзета,
луната ще наднича променена.
Ще съм сама. До болка изтъняла
ще е душата ми –ненужна книга,
докрая недочетена, но бяла
като съня на влюбена авлига.
Не ме жалете. Само си спомнете,
ако внезапно някъде замина,
че всъщност бях красиво синьо цвете,
поникнало от сълзи в раковина...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
