Сълзи в раковина
Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето.
Водата му ще стане по-солена.
От странна меланхолия обзета,
луната ще наднича променена.
Ще съм сама. До болка изтъняла
ще е душата ми –ненужна книга,
докрая недочетена, но бяла
като съня на влюбена авлига.
Не ме жалете. Само си спомнете,
ако внезапно някъде замина,
че всъщност бях красиво синьо цвете,
поникнало от сълзи в раковина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
