Сълзи в раковина
Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето.
Водата му ще стане по-солена.
От странна меланхолия обзета,
луната ще наднича променена.
Ще съм сама. До болка изтъняла
ще е душата ми –ненужна книга,
докрая недочетена, но бяла
като съня на влюбена авлига.
Не ме жалете. Само си спомнете,
ако внезапно някъде замина,
че всъщност бях красиво синьо цвете,
поникнало от сълзи в раковина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
