27 may 2020, 10:29

Сълзѝте

  Poesía
1.6K 1 1

 

                        Сълзѝте  нямат милост.

                                 Сергей Комитски

 

Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове.
И може би така е по-добре.

 

Сълзѝте са пътеката във нощите
и скитаме по тях до сутринта.
Прегръщат ни внимателно все още те,
повеждат ни покорно през света.

 

Безмилостно жестоки оправдания,
сестри на дълговечната печал,
сълзѝте са симфонии в страдания,
които само Господ ни е дал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълзите нямат жал, душата е в печал...
    Но те пречистват не само душата, а и тялото, изхвърляйки токсините. Оказва се, че в човека, нищо не е излишно. Много хубаво пишеш, казвал съм ти го.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...