27.05.2020 г., 10:29

Сълзѝте

1.6K 1 1

 

                        Сълзѝте  нямат милост.

                                 Сергей Комитски

 

Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове.
И може би така е по-добре.

 

Сълзѝте са пътеката във нощите
и скитаме по тях до сутринта.
Прегръщат ни внимателно все още те,
повеждат ни покорно през света.

 

Безмилостно жестоки оправдания,
сестри на дълговечната печал,
сълзѝте са симфонии в страдания,
които само Господ ни е дал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сълзите нямат жал, душата е в печал...
    Но те пречистват не само душата, а и тялото, изхвърляйки токсините. Оказва се, че в човека, нищо не е излишно. Много хубаво пишеш, казвал съм ти го.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...