Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове.
И може би така е по-добре.
Сълзѝте са пътеката във нощите
и скитаме по тях до сутринта.
Прегръщат ни внимателно все още те,
повеждат ни покорно през света.
Безмилостно жестоки оправдания,
сестри на дълговечната печал,
сълзѝте са симфонии в страдания,
които само Господ ни е дал.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Но те пречистват не само душата, а и тялото, изхвърляйки токсините. Оказва се, че в човека, нищо не е излишно. Много хубаво пишеш, казвал съм ти го.