Сълзите
Сърцето ти ще трепне ли, когато
случайно ще се срещнем някой ден?
Ще подадеш ли пак ръката си, с която
изтриваше неволно от очите ми сълзите?
Онези, същите, които често вечер
непринудено оставяха следи,
и давеха се в тях лъжите на отминал ден.
Онези, същите, когато някъде далеч,
през стъклена стена като че заставаха,
и до теб не можеха да стигнат?!
Онези сълзи, даже неизплакано,
премрежваха очите ми и тичайки,
догонваха те сред тълпата,
но ти не ги пожали?
Замина си... Остави в мен един пожар,
неугасен, в душата ми.
А сълзите... застиваха в очите.
случайно ще се срещнем някой ден?
Ще подадеш ли пак ръката си, с която
изтриваше неволно от очите ми сълзите?
Онези, същите, които често вечер
непринудено оставяха следи,
и давеха се в тях лъжите на отминал ден.
Онези, същите, когато някъде далеч,
през стъклена стена като че заставаха,
и до теб не можеха да стигнат?!
Онези сълзи, даже неизплакано,
премрежваха очите ми и тичайки,
догонваха те сред тълпата,
но ти не ги пожали?
Замина си... Остави в мен един пожар,
неугасен, в душата ми.
А сълзите... застиваха в очите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
