Сърцето ти ще трепне ли, когато случайно ще се срещнем някой ден? Ще подадеш ли пак ръката си, с която изтриваше неволно от очите ми сълзите? Онези, същите, които често вечер непринудено оставяха следи, и давеха се в тях лъжите на отминал ден. Онези, същите, когато някъде далеч, през стъклена стена като че заставаха, и до теб не можеха да стигнат?! Онези сълзи, даже неизплакано, премрежваха очите ми и тичайки, догонваха те сред тълпата, но ти не ги пожали? Замина си... Остави в мен един пожар, неугасен, в душата ми. А сълзите... застиваха в очите.
Много е красиво и изстрадано...Тъжно, но и прекрасно изразено с думи!Ами незнам ще се помъча, но аз след 15 дена издавам една малка книжка с 13 от моите написани неща и така ще е в книгата, но ще се помъча да го направя стихотворение...Поздрави от мен-Мария!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.