Сълзите ми отпиваш

с нежни устни...

Ръката ти като огнище

топли и изгаря...

Мислите препускат...

гривата игрива...

гали ветровете...

Спускаш се бавно...

всичко попиваш...

Всяка тревичка...

всяка красива птичка...

Не се изморяваш...

с бавни стъпки продължаваш...

Усещам топлината...

на Слънцето огряло те...

Попиваш пак Росата...

Прегръщайки ме,

нещичко прошепна...

Усмихна се

и като птицата отлитна...

Знаеш, че в сърцето си ми ти...

и от това няма как да заболи!!!