29 may 2008, 19:23

Сълзите на...

  Poesía » Otra
810 0 9
Не плачи, мила моя,
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна
някой все я ламти.
От очите ти звездни
капят мътни сълзи.

Ти разпалваш желания,
ала все си сама.
Все обиди, терзания...
Но с прекрасни чеда,
с които душата
като птица лети...
Прегърни светлината.
Сбъдвай чисти мечти.

Зверовете са много.
Твойта прелест е храм.
Мила моя, не мога
за сълзи да те дам.
Ти си блясък вълшебен.
Ще те пазя от всички.
С теб се чувствам неземен.
Ангелски те ОБИЧАМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...