Сълзите на...
Не плачи, мила моя,
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна
някой все я ламти.
От очите ти звездни
капят мътни сълзи.
Ти разпалваш желания,
ала все си сама.
Все обиди, терзания...
Но с прекрасни чеда,
с които душата
като птица лети...
Прегърни светлината.
Сбъдвай чисти мечти.
Зверовете са много.
Твойта прелест е храм.
Мила моя, не мога
за сълзи да те дам.
Ти си блясък вълшебен.
Ще те пазя от всички.
С теб се чувствам неземен.
Ангелски те ОБИЧАМ!
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна
някой все я ламти.
От очите ти звездни
капят мътни сълзи.
Ти разпалваш желания,
ала все си сама.
Все обиди, терзания...
Но с прекрасни чеда,
с които душата
като птица лети...
Прегърни светлината.
Сбъдвай чисти мечти.
Зверовете са много.
Твойта прелест е храм.
Мила моя, не мога
за сълзи да те дам.
Ти си блясък вълшебен.
Ще те пазя от всички.
С теб се чувствам неземен.
Ангелски те ОБИЧАМ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
