May 29, 2008, 7:23 PM

Сълзите на... 

  Poetry » Other
662 0 9
Не плачи, мила моя,
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна
някой все я ламти.
От очите ти звездни
капят мътни сълзи.

Ти разпалваш желания,
ала все си сама.
Все обиди, терзания...
Но с прекрасни чеда,
с които душата
като птица лети...
Прегърни светлината.
Сбъдвай чисти мечти.

Зверовете са много.
Твойта прелест е храм.
Мила моя, не мога
за сълзи да те дам.
Ти си блясък вълшебен.
Ще те пазя от всички.
С теб се чувствам неземен.
Ангелски те ОБИЧАМ!

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не всеки може да обича и пише ангелски - като теб! Чудесен стих, Вальо!
  • Как искам и мен някой да ме обикне така...
    Хубаво пишеш!
  • Ееее ама много си готин!!!
  • Браво, Вальо!
  • Усеща се специфичния почерк на една спонтанна натура... Много светлина и топлина носи в себе си този стих. Поздрави и усмивки
  • Еей, ВалЕнце, страхотен си!
    Поздрави за земната поезия която създаваш!
  • Прекрасно поетично послание...за обичане...
    светло...топло...всеотдайно...с обич, Валентин.
  • "Ще те пазя от всички.
    С теб се чувствам неземен.
    Ангелски те ОБИЧАМ!"

    Поздравления, Вал! Невероятна е ангелската обич! Чиста, неподправена, всеотдайна, закриляща....
    Много ми хареса стихът ти!
  • Много е сладко и мило, страхотно просто!
Random works
: ??:??